Със семейството ми си имаме традиция – всяка година, точно на Коледа, правим една и съща снимка. Цялото семейство се събираме на един огромен диван в хола, вдигаме наздравица за изминалите победи и поздравяваме предстоящите предизвикателства. Всяка година, от 2005-та насам. Страхотно е, когато погледна стената със снимки – толкова много спомени, толкова хубави мигове.
Всяко семейство има своите традиции, своите прекрасни мигове и весели спомени. А когато минат години остават именно спомените… И снимките.
Тази година снимах няколко страхотни семейства, за които вече съм сигурен, че ще имат хубави спомени и още по-хубави снимки.
И съм сигурен в тези неща, защото снимките излъчват емоция, много силна и положителна емоция.
За да успея да я запечатам, заложихме на няколко неща. Първо беше изборът на място – не лъскаво или стерилно, със скучна светлина и бутафорни декори, а любимо и удобно, предоставящо много варианти за снимки. След това беше облеклото – едноцветно и семпло или шарено и пъстро – оказа се, че и двата варианта работят повече от прекрасно.
Но най-важното беше работата с всеки един член от семейството, от малкия плачещ бебок до винаги усмихнатия дядо. Да обърнеш внимание на всеки, да предизвикаш в него емоция, поглед, жест. И да ги запечаташ по креативен начин.
С този пост ви приканвам да обръщате колкото можете повече внимание на семейството си и хората около вас, да им казвате колко ги обичате и да запазвате всеки хубав миг с тях като спомен. И снимка.
