Аз съм човек, който обича работата си. Ама наистина си я обичам! Трудна е, въпреки че отстрани не изглежда така, понякога е доста тежко, но е адски зареждащо и мотивиращо да присъстваш на толкова силни емоции.

Затова реших да ви разкажа за един страхотен троен сватбен уикенд в средата на 2016-та и как протече той през моята гледна точка.

Петък (денят преди първата сватба)

Една дума – подготовка. Денят преди подобен сватбен маратон е отделен изцяло за подготовка. Форматират се карти памет, зареждат се (много!) батерии, почиства се цялата техника и се проверява дали всичко работи и е настроено.

Проверявам още веднъж графиците за трите сватби – къде, кога и какво снимаме, както и се оглеждам за промени в последния момент, въвеждам всички адреси в навигацията. Зареждам с колата с гориво, вода, протеинови барчета и т.н. боеприпаси.

Това цялото отнема един следобед, та чак до вечерта.

Събота (сватба номер 1) – СНИМКИ

Ставане около 7.00 ч, бърза закуска, товарене на всичко в колата и тръгване от София. Сватбата започва преди обяд с подготовка на булката в Панагюрище. Пристигам около половин час преди уречения час – идеално време за едно бързо кафе и последен поглед върху графика за деня.

Взимаме булката и се отправяме към конна база Тракиец, на 60-70 км от Панагюрище. Часът е 13.00, началото на август месец и ще правим фотосесия с кон на открито. Не е просто адска жега, а фотоапаратите ми парят, буквално. Браво на Саша и Никола (и кончето) за търпението 🙂

След сесията тръгнахме към с. Труд близо до Пловдив, където се състоя изнесен граждански ритуал и продължихме с по-празничната част от сватбата под формата на градинско парти. И то какво градинско парти! Имаше танцов ансамбъл, певци, певици (включително и от гостите), много хора и няколко знамена! След хвърлянето на букет и жартиер, рязането на тортата и страхотната заря снимачният ден приключи около полунощ. Бързо прибрах техниката, огледах се дали не съм забравил някоя светкавица някъде и тръгнах към Пловдив.

Неделя (сватба номер 2) – СНИМКИ

Събуждане в Пловдив, закуска и застанах пред лаптопа – първото и най-важно нещо е да архивирам всичко заснето през миналия ден. Междувременно заредих батериите и се почудих как така не прегряха фотоапаратите вчера.

Втората сватба започна с църковен брак в католическа църква в Пловдив. След това фотосесия около Джия бийч (Гребната база) за час и малко и продължи към кулминацията на вечерта – градинско парти в комплекс Мавруда (между Пловдив и с. Ягодово). Денят бе по-малко топъл от вчерашния, гостите бяха по-малко и като цяло сватбата вървеше приятно и спокойно.

До момента, в който слънцето залезе 🙂 Буквално след това гостите започнаха страхотни танци, веселие, хора, наздравици и всичко това отново на открито. Даже се опитахме да “запалим” небето с над 40 летящи фенера. Внимавайте с тези фенери.

След торта и букет приключихме официалната част на партито, аз оставих Инна и Адам и техните гости да продължават с купона и тръгнах на нощно пътуване към София.

Понеделник (сватба номер 3) – СНИМКИ

Около 01.00 ч. през нощта пристигнах в София и веднага се заех с архивиране на заснетото предишния ден и зареждане на батериите. И сън, малко.

Събудих се около 8.00, набързо прегледах техниката и тръгнах към ритуалната зала на Оборище за граждански брак от 10.00 ч. Той беше в тесен семеен кръг, а след него, докато голяма част от хората все още си допиваха кафето, направихме една от най-прекрасните фотосесии в градска среда. С Моника и Александър обиколихме центъра на София – къде с обувки, къде без, смяхме се и се забавлявахме. И така до около 12.00 ч.

Три часа по-късно действието се пренесе в Горна Баня с довършване на украсата на третото градинско парти за уикенда, подготовка на двамата влюбени и изнесен ритуал на една страхотна поляна. Само дето изнесения ритуал започна с известно закъснение, заради дъжда, който ни изненада. След ритуала и снимките с гостите направихме още една фотосесия със страхотен ретро автомобил и димки. Получи се коренно различно от сутришната градска фотосесия като визия, но отново толкова прекрасна!

Партито беше на открито и въпреки вятъра, дъжда и студа (да, студа) всички се забавляваха, танцуваха и откровено имам чувството, че само аз забелязах лошото време.

Приключихме около полунощ и поех обратно към София.

Преди да заспя отново беше време за ритуала по архивиране на заснетия материал от деня и зареждане на батерии.

Вторник (денят след трите сватби)

Станах около 11 ч, явно натрупаната умора си казва думата.

Проверих още веднъж дали всичко заснето е архивирано и подредено и дали техниката е ОК.

Следобяда вече бях започнал обработка на друга сватба.

Обобщението бе повече от добро – 3 страхотни сватби, 30 снимачни часа, 300 GB сурови снимки и няколко стотин изминати километри зад волана. Приличен уикенд бих казал аз 🙂

Работата обаче не спря до тук – обработката на всяка от сватбите отне по още няколко пълни дни + време за печат, опаковане, селекция, шерване в Wedding Stories by Georgi Kazakov и т.н.

Да си го кажем честно – изморително е. Изморително е снимането, изморително е пътуването, кофти е да си цял ден накрак и единственото ти хапване да е или протеиново барче в колата, докато шофираш, или половин салата между ритуалите в ресторанта, да не говорим за безкрайните часове в обработка пред монитора.

Обаче си заслужава. И щом видиш радостните погледи на двойката, когато им предаваш готовите снимки, разбираш колко важна всъщност е твоята работа и какво огромно доверие ти е било гласувано да запечаташ спомените за тяхната сватбена история.

Да повторя – аз обичам работата си!

Обичайте се и вие 🙂