Всъщност Жоро въобще не е бил на дневен ред през 1979-та година, но пък бежовият Mercedes-Benz 200D тъкмо е напускал завода в Щутгарт.

Решихме да направим тази фотосесия по няколко причини: Жоро е луд фен на “мерниците”, той успя да намери и запазен екземпляр на повече години от него самия, а на мен ми се снимаше нещо не толкова лъскаво. И така опитахме да се върнем назад във времето.

Колата – Mercedes-Benz 200D, седан, набор 1979-та, дизелов двигател, бежов цвят. Маневрите из града и нагоре по тепето с кола без хидравлика на волана винаги са интересни – съчетават ловкост и фитнес. Умишлено решихме да не го мием, което се вижда на някои от снимките. Но пък и няма нужда всичко винаги да блести.

Мястото – Младежкия хълм в Пловдив. Избрахме го, защото има страхотен павиран път до самия връх и една от най-добрите гледки към целия град.

Техниката – първата част от снимките направих с обектив на годините на колата, а именно – Хелиос 58mm/f2.0 от любимия ми Зенит ЕТ. С всички свои несъвършенства той идеално допълни визията на кадрите, в които преследвах техническа несъвършеност. За втората част използвах набор страхотни стъкла от чантата ми.

Моделът – семпло, но стилно облечен, влязъл в ролята на соц. тежкар, който е спрял, за да обмисли нови далавери по време на пътуването си. Отива му, нали?

Беше доста нетипична фотосесия, най-вече заради колата и облеклото на Жоро. Успяхме да привлечем доста внимание от иначе нищо неподозиращите хора, които правеха сутрешния си джогинг на тепето.

Цялата фотосесия може да се види тук.