Нека ви поканя в “тъмната стаичка” и да ви разкажа какво се случва след един нормален снимачен ден, за да се стигне до готовите кадри. Конкретният пример е фотосесията на Диди на панчаревското езеро.

1. Архивиране

Изключително важно е всички заснети кадри да бъдат запазени. Всеки един от фотоапаратите ми записва суровите снимки (RAW формат) едновременно на две карти памет – CF и SD. След снимки файловете от всяка карта се архивират на две места – CF картите се запазват на работния харддиск на настолния компютър, а SD картите минават през лаптопа и се копират на външен харддиск. По този начин имам една и съща информация на поне два различни физически носителя (два харддиска + самите мемори карти), тоест рискът да се изгуби заснет материал е минимален.

2. Обработка

Започва първата обработка, чиято цел е суровите снимки (RAW формат) да бъдат коригирани (цветова температура, контраст, осветеност, шум, винетиране и т.н.), ненужните и дублиращи се кадри да бъдат премахнати и избраните да бъдат конвертирани до висококачествени JPEG файлове. Всичко това се случва в Adobe Lightroom CC (на снимките – Adobe Camera Raw). Няма да стъпвам в дълбокото що е това RAW и какви предимства носи снимането в този формат, но само ще кажа, че след тази обработка в работната папка няма да има нито един кадър със странни цветове, синеещи или жълтеещи лица, твърде тъмен или твърде светъл, с твърде наситени или избледнели цветове.

3. Селекция

След коригирането и конвертирането на RAW файловете до готови JPEG снимки следва селекция на най-добрите кадри. В този случай целта са 10-15 наистина силни кадъра, с търсената емоция и настроение. За преглеждане и селекция на кадрите използвам Fast Stone Image Viewer – бърза и лека програма с full screen интерфейс и много полезна информация. За мен е важно както всеки избран кадър да носи настроение, така и цялата селекция да разказва историята на случващото се пред обектива.

4. Художествена обработка

Имам множество добри кадри, имам и селекция на най-силните измежду тях. Следва прецизно обработване на всеки един кадър от селекцията до най-малките детайли – стърчащи косъмчета от косата, несъвършенства по лицето, изхвърлена опаковка на земята, странна лампа на фон и т.н. В този момент се доуточнява и визията на кадрите – дали да имат стерилно fashion излъчване или избледнели vintage цветове и по-нисък контраст, дали да преобладава един силен цвят или пъстра бонбонена визия… Вариантите са много, обикновено преди самите снимки това се планира, но много често в процеса на работа се получават нови и добри идеи. Главното оръжие тук е Photoshop с целия си арсенал от филтри, маски, селекции и екшъни. От години съм оставил мишката на компютъра настрани, вместо нея ползвам страхотен графичен таблет Wacom Intuos Pen and Touch, с който “рисуването” е почти като с молив и хартия.

5. Оразмеряване и подреждане

Всички искаме максимално качество, но за споделяне в интернет ни е нужна само малка част от резолюцията. Затова всеки обработен кадър намалям до размер, подходящ за лесно share-ване както в социалките, така и качване в телефона. За целта използвам отново Fast Stone Image Viewer, а размерите на снимките в интернет можете да видите тук.

6. Крайният резултат

След цялото това архивиране, обработване, селектиране, обработване и оразмеряване имам пред себе си 4 папки: всички добри кадри с нормална обработка във висока резолюция, всички добри кадри с нормална обработка в ниска резолюция, селекцията най-добри кадри с художествена обработка във висока резолюция и селекцията най-добри кадри с художествена обработка в ниска резолюция. Звучи ли малко объркано? Правя това, за да може споделянето на файловете в ниска резолюция да бъде максимално лесно през социалните мрежи (всеки иска да качи албум, но не би чакал да upload-ва файлове от по 15-20MB всеки), но въпреки това файловете във висока резолюция да могат да бъдат копирани на хартия или канава (където 22 мегапиксела резолюция наистина заблестява). Също така смятам, че освен селекцията най-добри кадри, носещи моя почерк и виждане, всички останали добри снимки също трябва да видят бял свят, тъй като носят емоцията на самия човек.

Всички тези снимки, подредени по папки + визитката ми с оранжев гръб биват или записани на DVD/USB памет, или изпратени чрез услуга за споделяне на файлове (напр. WeTransfer.com) до клиента.

7. Архивиране и споделяне

RAW файловете, с които започнахме в началото, вече не са нужни, но все пак ги запазвам за известно време. Готовите JPEG снимки в 4-те папки копирам на втори харддиск на настолния си компютър + външен харддиск, който бива складиран на тайно място на изток от столицата. Така отново имам една и съща ценна информация на поне две различни физически места (един харддиск при мен, един харддиск на тайното място и при клиента).

Най-накрая споделям селекцията най-добри кадри с художествена обработка в ниска резолюция във фейсбук страницата си, качвам 1-2 снимки в instagram и ако ми е останало време – актуализирам секцията на сайта си.

Надявам се с този пост съм успял да открехна леко вратата на “тъмната стаичка” и да ви покажа, че краят на снимачния ден въобще не означава край на работата, а както се казваше в една реклама “най-доброто предстои” 🙂 Много често цялата тази процедура отнема в пъти повече време от самото снимане, а когато става дума за сватби и големи корпоративни събития спокойно говорим за дни и седмици работа зад монитора.

Но си заслужава, нали така?

Тук можете да разгледате селекцията снимки от сесията на Диди.